За създател на турбокомпресора се счита швейцарския инженер Алфред Бючи (Alfred J. Büchi).
Бючи патентова своето изобртетение през 1905 г с което се поставя началото на развитието на турбокомпресора. През 1917 г Санфорд Мос (Sanford Moss) от Дженерал Еклектрик работи върху използването на турбокомпресора при самолетни двигатели като провежда своите изследвания в Колорадо на около 4 250 м надморска височина. Тестовете показват , че мощност регистрирана на морското равнище може успешно да бъде постигната на определена височина с помощта на турбокомпресор , което прави турбокомпресора решение за военната авиация за постигане на по високи скорости и височини.
След края на Първата световна война турбокомпресора забавя своето развитието но това осигурява време за проектиране и тестове. Междувременно, в Дженерал Елеклектрик продължават своите изследвания. През Втората световна война турбокомпресорите на Мос са широко използвани във военната авиация и в частност в бомбардировачте В-17 известни като летящите крепости.
Краят на Втората световна войната поставя началото на икономически растеж и автомобилната индустрия е изправена пред нови предизвикателства което прави турбокомпресора един от търсените компоненти. Производителите на транспортна техника и строителна механизация, които монтират дизелови двигатели разбират , че е на лице непрекъснато нарастваща нужда от повече мощност от техните машини. Постигането на по висока мощност без турбокомпресор би довело до увеличаване размера на двигателя както и до увеличаване разходите за неговото производство.
През 50те и 60те години на миналия век използването на турбокомпресора бележи чувствителен ръст. Първоначално по широко приложение се забелязва при дизеловите двигатели за товарните автомобили. Това води до появата на редица компании в световен мащаб които се специализират в разработването на турбокомпресори и тяхното приложение.
